Изложба ""Седянка"- Фолклорни кукли от цял свят беше открита в арт къща Куклите в центъра на град София.

Показани са 265 фолклорни кукли в народни носии от цял свят. Изложбата е втори цикъл от колекцията на доц. Нели Капралова след романтичната изложба „Ревю”- Викториански и Бел епок кукли.

„Седянка” е умален модел на света в безкрайното му разнообразие и колорит. Куклите-посланици разказват за своята земя, култура, традиции и дух. Те са съхранили богатството на едно изчезващо национално наследство- народните носии. Най-старите кукли може да са единствените свидетели за костюми, изпаднали в забрава, и това ги прави особено ценни за колекционерите и атрактивни за публиката. А знаете ли, че фабричните фолклорните кукли се появяват на пазара едва през 1936 г. във Франция! Оттогава започват да се произвеждат и в други страни и се превръщат в емблематичен национален сувенир...

Консултант на изложбата „Седняка” в арт къща Куклите е доц. д-р Мирелла Дечева, гл. експерт етнограф в Музей за история на София
„Седянка” се открива със съдействието на Френския културен институт и Чешкия  център в София.

Изложбата дава познания и за историята на народния костюм, кога е изобретен тъкачния стан, шевната машина, белината и много други любопитни неща.

Историята и начинът на обличане
От векове народите по света се обличали различно- така те изразявали идентичността си, а облеклото им било повлияно до голяма степен от климата и най-вече от наличните материи. Като се изключат аристократите и заможните търговци, селяните и по-скромните хора използвали доста груби тъкани за дрехите си. Промяната настъпва едва в края на ХVІІІ век, след Френската революция, която променя и строгата йерархия на социалните прослойки. Облеклото, запазено за аристокрацията, става позволено за всички.

Изобретяването на тъкачния стан от Жозеф Жакар през 1812 г. позволява масовото производство на разнообразни като качество и цветове тъкани. По същото време откриването на изкуствените бои прави възможно евтиното изработване на платове и конци с живи, устойчиви цветове, достъпни за всички. Откриването на белината от Клод Бертоле позволява избелването на тъканите, без да е необходимо те да бъдат дълго излагани на слънце. Следва изобретяването на шевната машина от Бартелеми Тимоние и Исак Сингер. Започва продажбата по каталог на всевъзможни дантели, ширити, панделки и други украшения. Така че, фолклорният костюм в Европа, който познаваме, не е толкова стар- неговият Златен век започва в средата на ХІХ век.

Интересен факт!
Във Франция фолклорните кукли се появяват масово на пазара от 1936 г. Тогава е гласуван Законът за платения отпуск, позволил на народните класи да ползват правото си на почивка всяка година. И оттогава хората започват да купуват кукли- сувенири от местата, които са посетили, а куклите в народни костюми се превръщат в традиционен сувенир във все повече страни.

Кой облича куклите?
Фабриките произвеждат телата и главите на куклите- първоначално от плат, папиемаше, после от порцелан, а най-масово те се правят, когато е открита пластмасата. Едни фабрики правят телата, а други производители- облеклата на куклите, като повечето са ръчно изработени и изпипани до последния детайл и аксесоар.

Сред най-престижните марки за облекла на кукли са френските „Птиколен” („Petitcollin”), „SNF” („Société Nobel Française”), „Конвер” („Convert”). Особено място заемат куклите, облечени от марката „Бела” („Bella”)- изключително красиви и редки, тъй като фирмата е просъществувала едва две години (1960-1961). Сред известните създатели на облекло са още „Маги” („Maguy”), „Мабел” („Mabel”), „Рози” („Rosy”), „Надет” („Nadette”), „Льо Минор” („Le Minor”).
С изключителното си качество се откроява облеклото на куклите от марката „Льо Минор”, наричани с основание „малък свят на висша мода”. В ателиетата на г-жа Мари-Ан Льо Минор, създателката на едноименната марка, се правят репродукции на традиционни облекла от много райони на Франция, като голяма част са от Бретан – там, където разнообразието на носии е изумително. Буквално всяко село си има своя носия. На този полуостров има около 66 вида женски украси за глава – прелестни, дантелени, някои доста сложни. В изложбата „Седянка” показваме разнообразието на бретонските шапки.

В „Седянка” в арт къща Куклите могат да се видят и няколко уникални красавици от известната, скъпа немска марка „Шнайдер” („Schneider”), както и китайка, създадена в Англия от прочутата марка „Алберон дол” („Alberon doll”), германка с престижния знак „Байц” („Beitz”) и други.

Колекционерката доц. Нели Капралова работи в Института за българска литература на БАН, в секцията по литература на Българското възраждане. Интересува се от фолклористика, етнология и антропология. Изучава историята на френската цивилизация, култура и архитектура. Пътува често из Европа, познава всички райони на Франция оттам и всеки път се връща „с нови съкровища”. Отначало лицата на тези фолклорни кукли привлекли вниманието й, а после започнала да се вглежда в облеклата им. Повдигала полите, за да види как са направени краката, как са обути, за да провери дали обувките им са боядисани, дали фустите са дантелени… „Стана ми интересно, започнах да ги сравнявам. После си казах, че тези кукли трябва да си имат приятели и така, малко по малко, целият свят влезе в дома ми”, споделя  доц. Капралова, която притежава колекция от над 2400 кукли.