Боровското съкровище е открито случайно от Трайчо Стоев през 1974 г. в землището на село Борово, Русенско, в местността „Сиври тепе”. При оран тракторите изваждат на повърхността древните предмети. Провеждат се археологически разкопки около мястото, но не се откриват селищни останки или гробищни могили. Сега Боровското съкровище е част от експонатите на Регионален исторически музей, Русе.

Съкровището се състои от 5 сребърни съда - купа, ритонизирана кана, три ритона с протомета на кон, бик и крилат сфинкс. Предполага се, че съдовете са част от плячкосаната от Филип ІІ Македонски одриска хазна, която в последствие попада в трибалтски ръце, след като те разбиват Филип ІІ Македонски през 339 година преди Христа. Върху два от ритоните има надписи на одриския цар Котис I (383-359 г. пр. Хр.) и се предполага, че целият сервиз му е бил подарен от тракийски владетели в град Беос.

Най-интересна е ритонизираната каничка с един отвор. Ритонизирането на кани и амфори в Европа е тракийски патент. Каничка е изработена от сребро с позлата, височина 16,5 сантиметра, диаметър на устието 9 сантиметра и датирана около 383 - 360 година преди Христа. Каничката е покрита с три фигурални фриза, които се интерпретират в духа мистериалната обредност свързана с култа към Кабирите. Първия фриз представя вакхическо шествие. Върху вторият фриз централно място заемат мъж и жена седнали наляво. Мъжът е брадат с бръшлянов венец на главата си и държи в ръцете си ритон и фиала. Отдясно сатир е подпрял левия си лакът на кана, а в ръцете му личи ритон с протоме на грифон. В сцената се виждат е фигурите на Бореадите Зет и Калай, с крила дълги до петите. Разказът в образи илюстрира сцена от типа Божи пир. На третия фриз са изобразени водни птици, ловящи риба.

Ритонът с протоме на бик е изработен от сребро с позлата, височина 16,5 сантиметра и диаметър на устието 9 сантиметра. Ритонът е покрит с хоризонтални канелюри. Главата на бика има строго изражение, а краката са подгънати, като между тях е монтиран отвора за течността.

Ритонът с протоме на кон е изработен от сребро с позлата, с височина 20,2 сантиметра и диаметър на устието 10,46 сантиметра. Ритонът е от типа дълъг рог и завършва с протоме на кон-еднорог, който е представен реалистично. Между краката му е монтиран отвор за течността. Устието е украсено с перли, а шията е покрита с фриз от бръшлянови клонки. Те се срещат в предната част където кичури от плодове рамкират птичка. Отделно отлетия елегантен златен фриз е припоен допълнително.

Ритонът с протоме на сфинкс е изработен от сребро с позлата, височина 16,5 сантиметра и диаметър на устието 9 сантиметра. Ритонът завършва с отделно изработено протоме на изящен крилат сфинкс - глава на жена с тяло на лъв. Косите на жената са събрани в кок привързани с две панделки. Продупчените уши маркират липсващите обеци, а шият обхваща огърлица от мъниста и листовидни висулки. Гръдната част на сфинкса по персийски маниер е покрита с пера. Перата са грижливо изчукани, а крилата са допълнително припоени.

Купата за снежна вода е изработена от сребро с позлата, височина 36 сантиметра и диаметър 29 сантиметра. Купата има две подвижни дръжки и столче украсено с орнаменти. Дръжките влизат в отвори към горния край на апликации, които представляват внушителни позлатени глави на сатири. Върху дъното е поместена тракийска сцена - орлов грифон се готви да забие клюна си върху полегнала сърна.
Сняг се събирал в Тракия през зимата. Съхранявали го в специални хранилища. Снежната вода била ценена през лятото, когато я пиел тракийският елит. С нея разреждали или охлаждали виното. Практиката да се складира сняг в кладенци и дълбоки зимници била застъпена в Тракия чак до времето, когато се появяват първите хладилници.