Манастир
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Велико Търново
  • Община: Велико Търново
  • Селище: с. Арбанаси
  • GPS: N 43.097951 E 25.659704
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: Втората българска държава
  • Ориентировачна надморска височина: 330 м.
  • Вид достъп: Автомобилен
  • Паркинг: По улиците на селото
 
 

Geocaching100Hristianskite mesta na vyarataBogorodicaДевически манастир "Света Богородица" се намира в началото на село Арбанаси, на Арбанашкото плато от Средния Предбалкан, на около 6 км от град Велико Търново.
Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани с Пресвета Богородица Дева Мария.

До него се стига лесно с кола от Велико Търново в посока Горна Оряховица и следване на отбивката за Арбанаси. Той е един от Националните обекти на България. С печата от него можете да заверите и своя "Дневник на моите странствания".

Основан е по времето на Второто българско царство. Най- вероятно в началото е бил само храма. Предполага се, че е бил част от крепостта Каменец на Иванко, от рода на Асеневци.  Има известие, че е бил енорийски до 1716 г. и се превръща в манастир от йеромонах Данаил, брат от Троянския манастир, който го напуснал заради гонението му от ловечкия епископ Дионисий. Данаил забранил да се чете на гръцки в църквата и за да не бъде убит от хората му избягал. Той построява жилищни сгради и възобновява дейността на манастира, като последният става девически. През 1762 година черквата и параклисът отново са обновени и украсени със стенописи. При последното нападение от кърджалии през 1798г. черквата сериозно пострадала. През 1836г. в манастира се издигат някои нови жилищни постройки и се построява камбанария над портата.

През османския период, не се знае през кой век, обителта била нападната и опожарена. Няколко монаси незабелязано успяли да скрият иконата на Света Богоридица в скалите до храма. Дълги години дворът буренясвал, манастирът бил в развалини и станал пасбище за овцете. Един ден едно овчарче след като се прибирало от паша чуло плач откъм онези същите скали без да вижда някого. Прибрало се и разказало на господаря си, който събрал хора и отишли при развалините. Не след дълго плачът отново се разнесъл, а когато наближили скалата видяли в нея иконата на Света Богородица, която плачела, защото дълго време била в развалини. Прибрали иконата и не след дълго възобновили разрушеният храм.

Понастоящем манастир "Света Богородица" е постоянно действащ. Представлява комплекс, състоящ се от храма "Успение Богородично", жилищни сгради и параклис. Храмът (18 х 6 м) е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда, с два притвора и е изцяло стенописан. Състои се от наос, предверие (женско отделение) и параклис "Св. Троица", в северната му страна. Стенописите в храма са от два слоя. Украсата в наоса е от 17в. и тук са изобразени фигури на светци, сюжети из великите празници, страданията и др. На входа на женското отделение е изобразена празничната сцена "Успение Богородично".

Параклисът "Св. Троица" се състои също от две помещения- наос и предверие, също засводени. Стенописите в параклиса датират от XVII век и са едни от най- ранните творби на тревненската живописна школа. Според един надпис, резбения иконостас датира от 1867г. На иконостаса се намират някои интересни икони, като "Новозаветна Троица", "Богородица Пътеводителка" и "Христос Вседържател". Извън иконостаса в предверието са подредени икони от XVII - XVIII век - "Св. Богородица с апостолите", "Св. Никола", "Йоан Кръстител" и др.

Чудотворната икона "Св. Богородица- Троеручица" се съхранява в храма и е поставена в отделен иконостас (проскинетарии). Разположена е в помещението след притвора. Обкована е със сребро и датира от XVIII век. Над ръцете на Богородица има още една по- голяма ръка (отук е и името Троеручица).

В манастирския музей са събрани и запазени интересни реликви. Една от тях е кандило с формата на яйце, направено от сребро и украсено с плочки от злато. Друга старина в храма е кандилницата, подарена през 1680г. от Кера, Гина и Лина. В олтара се пази голяма релефна плащеница от мораво кадифе, извезана с бяла, жълта и синя коприна. На нея е изобразено тялото на Исус Христос, а до него апостолите и Дева Мария. Има легенда, че е донесена от Русия през 15-ти век. Била работена от 6 монахини цели 15 години по поръчение на неизвестен български монах.

В района на манастира започва търсенето на Геокеш Arbanassi's Cloisters (GC2C40M).

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването му със снимка от посланието, което е оставил в дневника ще получи удвоен брой бонус точки. Всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

CITOСтранник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!

 
  • Интернет: Не
  • web: http://
  • Телефон: +359625670
  • GSM: +359887546331
 

Природа

Култура

Спец. туризъм

Развлечения

Календар

Начална дата на събитието: 15.08.2024
Крайна дата на събитието: 15.08.2024
  Повторяемост на събитието всяка година
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2643
Регистрирани потребители: 367

Реклама