Росен, русанлийче, самодивско цвете, диптам (Dictamnus albus L.)
Семейство Седефчеви (Rutaceae)

Многогодишно тревисто растение със сочни корени, дълги до 50см. и с високо 30-100см. неразклонено, към върха жлезисто окосмено стебло. Листата са последователни, най-долните прости, а средните и горните са нечифтоперести, с яйцевидни и назъбени листчета. Цветовете са бели, розови или червени, с по-тъмни жилки,събрани в гроздовидни съцветия на върха на стеблото. Чашката и венчето са 5-листни, а тичинките- 10.

Цветовете отделят голямо количество етерично масло, което така насища въздуха, че ако в горещ, слънчев ден се поднесе запалена клечка кибрит към растението, въздухът около него може да избухне в синьо-червен пламък и се отделя черен дим. Може дори да се самозапали. Растението при това изобщо не страда. Отделящата се миризмата обаче не е приятна и росенът може да се нарече цвете за гледане, но не и за мирисане.

Именно за това растение става дума в Стария завет на Библията. Наречено е още  "горящ храст", "горяща къпина", "храстът на Мойсей". В неговите пламъци Бог Йехова се явил на Мойсей, близо до планината Хорив в Синайската пустиня. Когато Мойсей се приближил до храста, за да погледне откъде идва огънят и как гори, а не изгаря, Бог го повикал от горящия храст, призовавайки го да изведе израилтяните от Египет и да го поведе към Обетованата земя. И днес по тези места в Синайската пустиня растат огромни храсталаци с росен.

Росенът цъфти през юни-юли и е превъзходен за вилните градини. Не е взискателен към почвата, стига тя да е отцедлива.
Размножава се чрез семена, разделяне на храста и с резници. Растенията, отгледани от семена цъфтят едва след втората година. Разделянето на храста се прави през есента или рано напролет. На едно място може да расте 8-10 години.
Плодът е разпуклива кутийка. Цъфти през май-юни.

Разпространение: Из сухите тревисти и каменливи места, из редките светли храсталаци и гори, предимно на варовити почви, по топлите предпланински склонове, нарядко из цяла България.

Използваема част: Корените, които се вадят през есента, а семената след узряването им – август - септември. При манипулиране с растението, поради дразнещото му действие се работи с предпазно облекло!

Химичен състав: Отровен алкалоид диктамин, етерично масло, сапонини и др.

Лечебно действие и приложение: Пикочогонно и потогонно. Българската народна медицина препоръчва корена против пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, хемороиди, ревматизъм, при болезнена и недостатъчна менструация, бяло течение, хистерия, епилепсия, глисти, а външно – отвара за бани при напукани ръце и крака, както и при ревматизъм при малки деца. Счукани листа и цветове се използват за налагане (смесени със зехтин) при ревматизъм и шипове.

Начин на употреба: 1 кафена лъжичка корени се варят в 400 мл вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Според народните вярвания ако в ноща срещу Спасовден се преспи на росенова поляна, растението има и лечебно действие освен срещу всякакви болести и срещу безплодие.