Паметникът на подпоручик Ангел Тодоров в град Видин се намира в парка зад Катедрален храм „Св. вмчк. Димитър Солунски” и е един от Паметниците на Българската войнска слава.

По сведение от Регионален исторически музей Ангел Н. Тодоров е роден на 4 септевмри 1864 г. в град Свищов.
Всеотдайността му като юнкер във Военното училище не остава незабелязана от командването и през последната година от обучението си той е произведен предсрочно в портупей юнкер. При своя отпуск в града той вече е с пагони на подпоручик и назначение в Пионерния полк.
След Съединението военният дълг го отвежда в град Видин, където на подпоручик Ангел Тодоров е поверено командването на 2-ра рота от запасната дружина на Бдинския полк в разгарящата се Сръбско-българска война.
Тогава българското командване действа по импровизиран боен план като основната идея е, чрез съсредоточаване при Сливница, да се спрат и разбият главните сили на противника, а след това, с мощно контранастъпление, да бъде преследван на собствена територия.
Успоредно с тези действия, на север от Стара планина, около Видин, се води война срещу Тимошката армия. Резултатите от тази малка война съвсем не са маловажни за изхода на войната като цяло- тя има особено значение, защото отвлича от главния военен театър значителни противникови сили.

На театъра на цялостните бойни действия подпоручик Ангел Тодоров проявява смелост и съобразителност, когато на 4 ноември преминава река Тимок при Брегово. Обаче поради неуспеха за българската армия при бойните действия край град Кула му нареждат да се завърне в крепостта.
На 12 ноември на подпоручик Ангел Тодоров е поверено командването на доброволците във Видинската крепост „Калето”. С тях той се отзовава на застрашените места, за оказване на подкрепа и навсякъде младият офицер им изнася уроци по безстрашие.

След два дни военният съвет на крепостта решава да предприеме „активна отбрана” и да се атакува левият фланг на противника. За командир на отряда е назначен най-храбрият офицер от гарнизона, подпоручик Тодоров. Отрядът включва две части шуменски доброволци, 4-та запасна плевенска рота, 2-ра рота от 5-та запасна дружина и от 3-ти пехотен Бдински полк. На отряда е поверено и знаме. В 3 часа сутринта на 15 ноември 1885 г., те потеглят под прикритието на тъмнината и мъглата, и успяват да изненадат противника. Сърбите са разбити в ръкопашна битка край близкото село Новоселци, но и българските загуби не са малки - загиват 47 доброволци. В тази битка пада пронизан от няколко куршума и подпоручик Ангел Тодоров. На сутринта го намират разсъблечен и насечен от сърбите.
Излазът на отряда обаче дезорганизира сръбските части по целия фронт на Тимошката армия и в следващите дни те не са в състояние да предприемат активни бойни действия.

По повод героичната саможертва на подпоручик Ангел Тодоров в гарнизона е обявен траур, а признателното видинско гражданство го погребва в двора на Катедрален храм „Св. вмчк. Димитър Солунски”.

Общ паметник на всички български жертви в Сръбско-българската война е и Паметникът на Скърбящия войн, на площада пред ЖП гара, Видин.