Часовниковата кула в град Килифарево се намира на около 70м. северно от центъра на градчето. Само на около 20м. северно до кулата е възрожденската Саралиева къща (сега Исторически музей) строена през 1850г. Постигнатият по естествен път архитектурен ансамбъл, днес е символ на града

Кулата е построена през 1810г. от Ехедин Мустафа и Ибрахим Ага като наблюдателница, но само няколко месеца по-късно бил монтиран и часовник. Общината тогава обявила конкурс, за да намери човек, който да осигури часовниковия механизъм. Братята Хаджидончеви спечелили това съревнование, даже по всички правила внесли депозит. Обаче не успели да изпълнят задачата и изгубили депозита. Тогава се появил търновски търговец, който намерил механизма. Неговото име обаче е останало неизвестно въпреки опитите на местни краеведи, които проучват историята на Килифарево. Затова на паметната плоча на кулата са упоменати само двамата турци. Текстът благославя делото им и пожелава да бъде свято името им пред Райските порти.

В продължение на 40г. за Часовниковата кула се е грижил Никола Даскалов. От 2008г. функцията на пазител е поел Александър Александров, който всяка събота отключва кулата и изкачва 45 стъпала до върха й. „А оттам се открива невероятна гледка. Вижда се целият град. И макар, като я гледаш отдолу нагоре, тази кула да не изглежда кой знае колко висока, от върха наистина е величествена гледка”.
Негово е задължението да следи дали часовникът е точен и вече добре е изучил нрава му. Когато времето е хладно, той изостава, а през лятото обикновено избързва. Освен часовник има и камбана, която навремето била отлята в град Габрово.

Часовникът никога не е спирал да отмерва времето в градчето и известява жителите му на всеки половин час.
За да може култовото за Килифарево място да се вижда и нощем, около Часовниковата кула е изградено и атрактивно осветлени
Местните жители се гордеят с часовника си, защото го имат от годините, в които България все още е била под турско робство.